Морковът (Daucus carota)  е двугодишно растение от сем. Сенникоцветни. През първата година образува листа и кореноплод, а през втората – цветоносно стъбло, плодове и семена. Той има дълбоко разположена и добре развита коренова система. Кореноплодът се формира от разрастването на хипокотила и на първичния корен.

През първата година стъблото е силно скъсено, на втората година се образува цветоносно стъбло, което достига на височина до 1,5 м. Лисата са сложоноперести, с дълбоко нарязани дялове. Цветовете на моркова са хермафродитни. Състоят се  от 5 чашелистчета, 5 венчелистчета и 5 тичинки. Плодовете на моркова са диакени – в двугнездния плодник се образуват две свободно отделящи се семена. Семената са светлокафяви до бежови, покрити с дебела обвивка, която съдържа етерични масла. Кълняемостта им се запазва 2-3 години.

Снимка: Pinterest

Морковът е студоустойчиво растение. Семената  му поникват при температура 3-4 градуса. Най-подходящата температура за формирането на кореноплодите е 20-22 градуса. По-високите температури оказват отрицателно влияние върху нарастването им.

Морковът се отнася към растенията на дългия ден. Има изисквания към интензивността на слънчевото греене. При засенчавене се образуват по-дребни кореноплоди, бедни на хранителни вещества и с по-лоши хранителни качества.

Той е сухоустойчива култура. Най-много влага е необходима при поникването на семената и оформянето на 3-4 листа.

Хранителният режим за морковите е много важен, за образуването на 1 тон продукция са необходими 2,33 кг. азот, 1,02 кг. фосфор и 3,80 кг. калий

 

Подготовка на почвата

След прибиране на предшественика площта се дискува на 10-12 см. дълбочина и се подравнява.

Преди основната обработка в зависимост от запасеността на почвата с хранителни вещества се внасят 25-30 кг. суперфосфат и 20-25 кг. калиев сулфат на декар. След това веднага се извършва основната обработка на 22-25 см. дълбочина.

Напролет площта се бранува .

Снимки: grow-it-organically.com / hdtv.com

Сеитба

В нашата страна морковите се сеят 3 пъти в годината. Преди зимата това се прави от 1 до 15 декември, през пролетта от 20 февруари до 10 март и през лятото – между 1 и 15 юни. Зеленчуците, които са предназначени за директна консумация, се сеят рано на пролет, веднага след като се загрее почвата и засъхне горният и слой. Сеитбената норма е около 600-700 гр/дка.

Правят се лехи с дълбочина 2-3 см и разстояние 15 см една от друга и 2-3 см помежду им. След засяването лехичките се покриват с почва или тор и се поливат. Ако почвената влажност е недостатъчна в зоната, където са разположени семената, се извършва валиране. Грижите след сеитба се състоят в борба с плевелите и образуването на почвена кора. Ао се образува такава е необходимо да се обработи почвата.

По време на вегетацията се извършват 3-5 междуредови обработки на дълбочина 14-15 см., като първата е след масовото поникване на семената, а останалите през  15-20 дни.

През вегетацията морковите се подхранват два пъти с по 10 кг. амониева селитра на декар, като първото подхранване се прави във фаза 2-ри – 3-ти същински лист, а второто след около три седмици.

Много важно е да не се допуска засушаване при поникването на семената и при образуването на кореноплодите. При засушаване, придружено от поливане, се получава напукване на кората и деформиране на кореноплодите. Излишната почвена влажност води до спиране на растежа, намаляване на добивите и влошаване на качеството на кореноплодите.

 

Прибиране

Кореноплодите се прибират около 100 дни след засяването.

 

Снимка: dissolve.com