Главестото зеле (Brassica oleracea L.var.capitata L.)  е двугодишно растение. През първата година образува използваемата част (зелката), а през втората - генеративните органи и семената. Цикълът му на развитие от семе до семе е 500 дни.

Кореновата му система е добре развита.

Стъблото е силно скъсено и е представено от външен и вътрешен кочан.

Листата имат лировидна форма и са покрити с восъчен налеп, затова при пръскане срещу болести и неприятели в работния разтвор се поставя прилепител.

Зелката представлява огромна пъпка, обрязувана от плътно наредени около вътрешния кочан етиолирани листа, които обгръщат вегетационния връх.

Цветовете са двуполови, събрани в гроздовидно съцветие. На едно растение се образуват до 400 цвята. Те са дребни, съставени от 4 чашелистчета и 4 венчелистчета. Тичинките са 6.

Семената са дребни, сферични, кафявочервеникави. При оптимални условия покълват за 3-4 дни, а масовото поникване е 5-6 дни след засяването. Кълняемостта им се запазва 4-5 години.

Главестото зеле е студоустойчива зеленчукова култура.. Оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 16-18 градуса.

Готовите за прибиране зелки издържат температура -5,-8 градуса. Високите температури и ниската влажност на въздуха, влияят неблагоприятно върху физиологията на главестото зеле и върху качеството на реколтата. Температури над 25 градуса по време на цъфтежа, предизвикват деформиране на тичинките и на прашеца , и водят до опадване на цветовете.

Главестото зеле е светлолюбива култура. Най-високи са изискванията му към светлината по време на разсадопроизводството.

Изискванията на главестото зеле към влажността на въздуха и почвата са големи. Като най-големи са те по време на формиране на зелката. Оптималната влажност на почвата през този период е 80-85 % от ППВ, а на въздуха – 80-90 %. Високата влажност на въздуха съчетана с висока температура е причина за появата и развитието на мана по зелето и други гъбни болести.

Най- подходящи почви за отглеждане на главесто зеле са глинесто-песъчливите, добре аерирани и дълбоко влагоемни почви.

Зелето има големи изисквания към хранителния режим. Най-големи са те по време на нарастване на зелката. Много важно е да се избягва едностранчивото торене с азот. Торенето с по-високи дози азот, трябва да е съчетано с торене с високи дози фосфор, калий и калций.

Добри предшественици на главестото зеле са културите от сем. Картофови, отглеждани на богат агрофон с употреба на оборски тор.

При главесто зеле има обособени три производствени направления: ранно, средно ранно и късно полско производство.

Ранно полско производство с предзимно засаждане - при него разсадът се отглежда на открити лехи. Лехите трябва да са широки 1-1,2 м и високи 25-30 см. Почвата трябва да е с влажност 90-100 % от ППВ. Оптималният срок за сеитба е 1-15 септември. Сеитбената норма е: 4-4,5 гр. на 1 кв.м. За да се произведе разсад за 1 декар са необходими 50 - 60 гр. семена. След засяването лехите се покриват с 1,5 – 2 см. добра разложен обоски тор и почва или с полиетиленово фолио. До поникването са правят 1-2 поливки чрез фино оросяване. Семената поникват 3-4 дни след сеитбата, като в този момент се отстранява полиетиленът.

 

Подготовката на почвата преди засаждане се състои в дискуване, изораване на 25-30 см. дълбочина и фрезуване на 15-18 см. Внасят се и фосфорни и калиеви торове в зависимост от запасеността на почвата. Непосредствено преди засаждането площта се набраздява на 60 см. бразда от бразда.

Разсадът е готов за засаждане от 10-15 октомври (когато е образувал 3-4 листа). Растенията се засаждат на 1/3 от височината на браздата на дълбочина 2-3 см. над кореновата шийка и веднага се полива.

Грижите след засаждането до настъпването на зимата се сътоят в окопаване и загърляне на зелето, като листата и вегетативни връх се оставят открити. През февруари-март растенията се подхранват с 20-25 кг. амониева селитра на декар и се окопават. При засушаване се полива редовно, особено през април-май, когато зелката нараства бързо.

Ранното предзимно зеле се прибира от началото до края на май. Добивът е 2-2,5 тона от декар.

Ранно полско производство с пролетно засаждане

Разсадът се отглежда върху високи лехи в отопляеми полиетиленови или стъклени оранжерии.

Срокът на засяване е от 25 януари до 10 февруари, като преди засяването лехите са навлажняват равномерно. За да се произведе разсад за един декар са необходими 40-60 гр. семена или 5-6 гр. на 1 кв.м. Технологията на засяването е както при отглеждането на разсада за предзимно засаждане. В оранжериите трябва до поникването на семената да се поддържа температура 18-20 градуса, а след това се понижава с 4-5 градуса и се осигурява пълен достъп на слънчевата светлина. Преди засаждането растенията се закаляват, като температурата в съоръженията се поддържа 8-10 градуса през деня и по-ниска през нощта в пордължение на 10-15 дни.

Подготовката на почвата започва още през есента, с изораване или дискуване. Внасят се и необходимите количества фосфорни и калиеви торове в зависимост от запасеността на почвата. След внасянето на торовете се извършва дълбока оран на 28-30 см.

През втората половина на март почвата се бранува и окончателно се оформят лехите.

Засаждането се извършва от 25 март до 5 април. На високи лехи се засажда по схема 70+45+45 x30 см. или 80+40+40x30 см., а при браздова повърхност – редово на разстояние 60x40 см.

Грижите след засаждането са окопаване през вегетацията (3-4 пъти), като първото окопаване се извършва след възстановяването на кореновата система на растенията на дълбочина до 10 см., а второто 10-15 дни по-късно, като едновременно се подхранва и с по 20 кг. на декар амониева селитра. С тази обработка се прави и леко загърляне на растенията. През вегетацията трябва да се поддържа почвена влажност 70-80 % от ППВ.

Беритбата започва в края на май и се извършва неколкократно до края на юни.

Добивът от декар е 2,5 до 3 тона.

Средно ранно полско производство:

Осъществява се чрез разсад и чрез директна сеитба.

Разсадът се отглежда на открити лехи. Най-подходящ срок за засяване е 15-20 април. Сеитбената норма е 4-4,5 гр. семе на 1 кв.м., като за производството на разсад за 1 декар са необходими 60 гр. семена.

Грижите за разсада след засяването се състоят в поддържането на равномерна почвена влажност на почвата, плевене и борба срещу болести и неприятели. За 30-35 дни растенията достигат фаза 3-4 лист и се засаждат на постоянно място.

Преди засаждане почвата се почиства, тори се с фосфорни и калиеви торове и обработва на 22-24 см. без обръщане на горния слой.

Срокът на засаждане е 20 май до 5 юни по схема 80x50 см.

При директната сеитба, семената се засяват 25-30 април, като схемите са както при засаждането на разсад. Дълбочината на засяване е 1,5-2 см., с 2-3 семена в гнездо.

Сеитбената норма е 150-200 гр. семена на декар.

При директната сеитба грижите за разсада след сеитбата се състоят в прореждане, когато растенията са във фаза 1-2 листа и са добре укрепнали. Останалите грижи по време на вегетацията при разсадовото и безразсадовото отглеждане са както при ранното пролетно производство.

Зелето от средно ранното полско производство се прибира през август и септември. От декар се получават около 2,5 тона.

Късно полско производство

Разсадът се отглежда на широки лехи 1-1,20 метра. Оптималният срок за засяване е от 10 до 15 юни. За получаването на разсад за 1 декар са необходими 60-80 гр. семена или 3-4 гр. семена на 1 кв.м. Основните грижи за разсада до засаждането му са редовно поливане и борба с болести и неприятели, както и срещу заплевеляването.

Подготовката на почвата преди засаждането се състои в оран на 22-24 см. дълбочина, внасяне на фосфорни и калиеви торове в зависимост от запасеността на почвата и 1/3 от азотните.

Зелето се отглежда на лехо браздова повърхност с висока равна леха.

Засаждането се осъществява от 15 до 20 юли., като е придружено с поливане.

Грижите след засаждането са окопаване, поливане, подхранване, борба срущу болести и неприятели и др. Първата обработка се извършва няколко дни след засаждането на дълбочина 6-7 см., а следващите след всяка поливка. Едновременно с междуредовата обработка се внасят и азотните торове. От засаждането до началото на свиване на зелката се полива през 8-10 дни, а след това през 6-7 дни.

Късното зеле се прибира от октомври до края на ноември, преди температурата да се понижи до минус 5 – минус 7 градуса. От декар се получават 3,5-5 тона.