Лозата е многогодишно растение и може да живее 40-60 и повече години, в зависимост от грижите, които се полагат за нея. Сортовете, които се отглеждат за грозде спадат към културната лоза.

При отглеждането , на лозата се придава определена форма, като тя може да бъде по-нисък или по-висок храст или грамадна асма в двора.Целта е най-рационално да се използват слънчевата светлина, водните и хранителни ресурси на почвата. Желаната форма на растението се постига с редица операции, най-важна от които е резитбата.

                                                                                                                                              Снимка: Pinterest

Различното при асмовидната формировка на лозата от другите формировки е това, че плодните звена, заедно с цялата вегетативна маса и гроздето се разполагат на специално скеле. Лозата може да обвива беседки и балкони, да засенчва алеи, както и много други различни места. Това е възможно понеже лозата е лиановидно растение и с подходяща резитба, може да се формират  най-различни интересни форми, на всякакви места и терени.

                                                                                                                                                  Снимка: Pinterest

Характерно за асмовидните формировки е, че на лозите се формират стъбла с височина до 2-3 метра и при умело направляване на растежа може да се създават мощни растения с обилно плододаване.

За да узрява добре гроздето, асмите винаги трябва да се засаждат на топли, добре огрявани от слънцето места.

Формиране на асмите

След засаждането се реже най-добре развития летораст на лозата на чеп с две очи, а останалите се премахват. На втората година горната пръчка се премахва , а долната се реже на чеп с две очи. При филизенето се запазва само един летораст. Той се привързва към подпората и се колтучи. Целта е избраната пръчка да достигне височината на конструкцията. На третата година се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът и се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с по 2 очи, а продължителя на 6-8 очи. Леторастите се прореждат и това се повтаря докато кордонът стигне края на хоризонталната част на скелето.

Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда, може да се формират по два или повече кордона.

След като асмите вече са формирани, остава само да се извършва ежегодна резитба. Това става, като върху кордоните през 15-20 см.се създават малки рамена. На тях всяка година се оставят чепове на 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва. При следващата резитба плодната пръчка се премахва, а нова плодна пръчка се оставя на друго рамо.

При формирането на асмата трябва да се има предвид, че дървесината постепено осатрява и е необходима смяна на някой от раменете на кордоните. Това се прави като някой летораст се оставя в основата на рамото и се реже на чеп с две очи. Така се появява ново рамо, което се поддържа по описания начин.

Друг важен момент при поддържащата резитба е филизенето. Чрез него се отстраняват ненужните филизи, които отнемат от хранителните вещества на насажденията през пролетта и се почистват леторастите от старите части на лозата.

Прищипването е друга важна операция, която се извършва по време на цъфтежа.Премахват се върховете на леторастите с няколко недоразвити листа, като по този начин хранителните вещества се насочват към ресите, осигурявайки здрав и силен плод.

Много важно при извършването на резитбата е да се правят гладки отрези, по-малко на брой и по-малки по площ рани. За да се случи това са необходими качествени лозарски ножици, ножици за клони и триони, които можете да намерите ТУК. За да ви е по-лесно при привързването на лозите използвайте клещи за връзване на лози, можете да ги намерите ТУК.

                                                                                                                                        Снимка: Parable.garden.org